Dec 13, 2006, 12:59 AM

Приказка за времето 

  Poetry
900 0 4
Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Random works
: ??:??