Автори: Djein_Еar и Rudin
Небето във ширити се протяга
раздипля облаци в ефирен тюл,
а залезът със кадифе пристяга
градчето в капишоновия чул.
А твоите коси са сянка блага,
снагата ти е бялата бреза
и чудя се, с кого в нощта поляга,
кому си ти най-вярната жена?
На вятъра бездомен съм стопанка,
душата ми в прегръдките лежи
и диша вихрогонната му сянка, ...