Черта, като корица тънка,
ръба на изгрева беляза.
От нечий сладък сън
парче огромно си отряза.
Преди съвсем да порасте,
за да пребъде в светлината,
заплака, като изоставено дете.
Очакваше дъжда земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up