Черта, като корица тънка,
ръба на изгрева беляза.
От нечий сладък сън
парче огромно си отряза.
Преди съвсем да порасте,
за да пребъде в светлината,
заплака, като изоставено дете.
Очакваше дъжда земята.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.