Щом пясъкът се сгуши в малка и самотна раковина,

 а луната страстно помилва с жаден поглед звездите,

 един пейзаж, наподобил жива и нежна картина,

 полива с патос, цвят и наслада за дълго очите.

Щом слънцето гушне природата с цялата си детска обич

 и всичко друго с трайни парещи целувки нахрани,

 щом изгаснали са всички силни тъги и смешни сноби,

 то душата ще живее, без да е обшита с рани.

Щом дъждът целуне невинно крехките земни усои

 и от топлата гледка запее тихичко морето,

 щом се радват сетивата на трайни любовни порои,

 то завинаги със сладко ще е пропито сърцето.