Под стряхата тихо капчукът припява
на славеев хор, омагьосващо звучен.
И слънце лъчисто тревичките сгрява,
косици склонили към ручея тучен.
Там вятърът тихо развързва листата,
понася ги нежно към нов хоризонт.
Полюшва с обичаща ласка стеблата,
танцувайки в дивно-вълшебен синхрон.
Забързано пърхат с крила пеперуди,
отмарят на цвят маргаритено бял
и пак затанцуват със вятъра... луди,
игриви и волни... Мигът е замрял ...