Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти,
ръцете и очите, и гласа...
И никой не откри за мен Небето -
да ми покаже звездни чудеса.
Единствен ти го можеш и го правиш.
За мигове превземаш моя свят.
Със тебе няма болка. Ни забрава.
Поемам ти ръката. И вървя...