Скалите на дюни ни бяха постеля.
И беше денят един пред неделя.
Морето донесе ни завивка от пяна,
а пясъкът - наша златиста премяна.
И слънцето, парещо над нас се надвеси.
Покри ни телата с искрящи завеси.
И двамата с тебе, първично пияни,
пожелахме се докрай, от любов обладани.
Забравихме всичко и без никакъв свян,
в цяло се сляха копнежи и блян.
Отдавна жадувана среща с надежда,
но тайно към теб, поглед син ме повежда. ...