И криехме лицата си зад вятъра,
когато ни подпираха годините...
В рождените си дни се цупехме
в развихрения карнавален театър
и често в ласките на балерините
като прострелни кръстове се чупехме.
Но в скучната житейска драма
излюпваха се кротко какавидите...
Роптаещи без глас срещу пернатите,
гъсениците плъзваха из храмове
и бълваха потоци разновидности,
разнищени в посока към разпятията.
И в ъгъла натъпкани до болка
лицата си прикривахме зад вятъра...
Като наивни заслепени щрауси
се криехме дотолкова, доколкото
да изоставим ролите в театъра
на българските Мики Мауси.
© Димитър Станчев All rights reserved.
прекрасен стих-истински и мъдро!
поздрав Поете!