Без заклинания назоваваме магията,
с любов винаги стъпките ѝ изразяваме.
И сезоните, животите от нея се прераждат.
Правейки дори тъгата и носталгията красиви...
Може би в своите виждам твоите хоризонти.
Едни и същи изгреви и залези.
И може би мечтаем за същите равнини и планини.
Мисля, че знам коя съм, и кой си ти?
А всъщност просто и двамата сме осветени
от небето, в един собствен, но и общ свят.
Понякога, когато почувстваме близък някого
и видим цветовете му, с цветове ще се изпълни света ни...
© Светла Ангелова All rights reserved.