Marrta (Дора)
39 405
Feb 19, 2009, 1:06 PM

Примка от небе 

  Poetry » Other
1009 0 18
Страшно ми е, Апостоле.
Болно ми е, неутешимо.
Не износихме чистото утре
и не свършва проклетата зима.
Грешни сме много, Левски -
тъмни, балкански субекти,
които гледат с насмешка
на идеали и клетви.
Буца в гърлото, Дяконе -
така непростимо присядаш.
Февруари. Небето е същото.
Цветът му е примка. Пристяга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Random works
: ??:??