Примката на времето

Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27

Mar 2, 2007, 5:04 PM

Poetry

651 0 4

Паяк плете чудесна
паяжина в ъгъл необитаем,
сред него нещо блесна:
малък плик неузнаваем.

Стоял захвърлен там,
сред стърготини от заплетени неща...
затворен е, а дори не знам
как попаднал е зад пещта...

Може би някой иска да остави
своята история неразкрита...
или може би иска да забрави
любовта силна, случайно открита!

А паяк плете върху плика
своя следващ дом, нестабилен,
изящно рисува лика
на мъж, прозрачен, но силен...

Той отдавна е оставил вест,
отдавна с душата си написал е писмо...
Но останал неразбран неговия жест,
а писмото останало е само...

Тя... дълго чака
да отвори неговото сърце...
сега спи самотна в мрака...
и не подозира за старото писъмце...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lovepeace (Любомира Любенова)

2007-03-02T19:03:51+02:00

Много ми харесва подхода ти!
Романтик (Христо Костов)

2007-03-02T19:00:22+02:00

Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-02T17:26:10+02:00

Хубаво!
Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)

2007-03-02T17:17:48+02:00

Благодаря за милите думи. Поправих грешката, съветите Ви бяха важни за мен