Примрял съм в твоята душа,
където времето е спряло,
но защо не мога да реша
кое и как е преболяло,
а ти самата ме събуди,
спомен стар на теб не ти тежи,
а това, че с теб сме луди,
брани от измами, от лъжи.
Две души в една стопени,
а пък тя за двамата тупти –
в този извор сме родени,
а това разбра го днес и ти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up