във замък от мечти и погледи!

Не се събуди принцът от пиесата!

Останали са само спомени!

Умря - на разказа в есенцията

и без овации накрая.

Оставил недописаните дневници,

потеглил със експреса към безкрая!

Поглежда през прозорците на влака,

но там не вижда вече истини!

Последна спирка! - не във ада.

Последната е спирката във нищото!

     Умря поетът на принцесата,

без капчица душевна съпротива,

разхвърлял страниците на пиесата

в основите на гробната могила.

Издигната със каменни лъжи!

С измамни чувства и усмивки...

... над нея грозен лешояд кръжи -

излюпен,

от безсмислени преструвки!

     Умря поетът на принцесата,

във царство от несбъднати желания!

Плакал тайно зад кулисите,

затиснат от любовните терзания!

Поетът! - принц играеше в живота.

Принцът от пиесата пък бе поет!

Умряха те и в двата свята,

но в тях живееше един човек!