Есента разгръща ангелски криле
и загърля в охра долините.
Дъх на дюли, гроздов сок и мед
сладостно се вие над асмите.
Дими вечерно някъде комин,
гайтанено над покривите ниже
онези крехки стъпала от смин,
от рая спуснати над хижите.
Прихлупва рано синята мъгла
под шепи утрините мълчаливи.
С ръждив конец дъждовната игла
фестон по кестена бродирала. ...