И когато тъгата и самотата сложат
отпечатък вечен на свежото лице,
припомни ми ти за дните, когато
жълтите стотинки тъй прецизно
ний бройхме и въпреки всичко
на живота си се веселихме,
и лицето мрачно отново ще заблести.
И когато сърцето уморено
за последен път изтупти,
припомни ми ти как туптяха
нашите две сърца в едно
в първата ни утрин заедно ...