Припомни ми...
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня.
Ти едва ли ще влезеш в костюма.
Няма нужда от пищност, че тя - любовта
винаги е с последната дума.
Заведи ме в Париж. Още днес и сега.
Той е близичко. В парка отсреща.
Той Париж е, когато ръка за ръка
само двама се смеем за нещо.
Ще вали? И какво? За чадър забрави -
да се скрием под твоето яке.
Този дъждът ще разпръсне в краката звезди -
нека бъдем отново "богати".
Припомни ми защо се омъжих за теб.
Тази есен тежи "безтегловна".
Само с малка искрица и малко късмет,
обещавам, и аз да си спомня.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз ти благодаря!
-
Прекрасно е, Деа! Благодаря ти!
-
Благодаря, Безжичен! Уча се...
-
Хубаво е, да. Но наистина тези, които владеят изкуството на стъпките, ритъма, римите и пишат за нас, тогава става още по-хубаво... Ето Ботев е много по-добър от Раковски, например, Яворов - безкрайно по-добър от колегата си от "Мисъл" Пенчо Славейков, макар последният да е първото предложение за Нобелова награда за литература (и изобщо първото за българин, каквато все още нито един сънародник не е получил), ами невероятната поезия на рано загиналия младеж Димчо Дебелянов, уникалните стихове на Кирил Христов - искам да кажа - писането на мерена реч в строгите класически канони, които всеки,имащ поетична дарба може да научи, е голямо,истинско изкуство. В сайта има такива хора - Майстора, Чернев, Валентина, Ванилин и колко още... И, да, забравих уникалния варненски и български поет Валери Станков!
-
Благодаря на всички за милите думи! Пожелавам ви по един такъв Париж - в отсрещния парк.
-
Страхотно! Поздравления!
-
Сега на свой ред и аз да си призная - и аз съм зле 🤭 . Първите ми неща са наникъде по отношение на ритъма. Понеже хора, които ме забелязаха, поискаха да ми помогнат, почетох малко за стихотворните стъпки. Ми... нищо не разбрах... Затова гледам как пишат Големите в поезията и се старая да подражавам, това е. Не знам хубаво ли е или дразнещо, но като ми хареса нещо от друг автор, а има тук-там спънки, съвсем първосигнално ми се ще да поправям. 🤭 Но не съм манячка, де.. 😁
-
"... защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане"." -
Благодаря ви, приятели за топлите коментари!
Светла, хареса ми твоето предложение. Благодаря ти! Да ти кажа - не се старая за ритъма - той така си става. Много съм зле с правилата, признавам си -
Любовта, Деа е в началото, после се видоизменя в приятелство, уважение, и се подхранва със спомени....Това е и би трябвало да е нормалния ритъм,ако не се появят "извънредни " обстоятелства! /друга жена или мъж в хармоничното семейство/ Затова трябва по- често да се припомня оня първи етап, в който Париж е бил в парка отсреща и то ръка за ръка...Както и да се радват на дъжда! Прекрасен стих във всяко отношение и като ритъм и като съдържание, насладих се доволно!
-
Само едно предложение, понеже виждам, че се стараеш с ритъма: ...че любовта има винаги сетната дума. Решението е твое, аз само предлагам.
Иначе стихът е страхотен! Стоплящ някак си!! Поздравче!! -
Много топличко и приятно... 💖💖💖
-
Прекрасен стих! Нека любовта бъде жива и "след"! Поздравления!
-
Младен, Рени, Мари, благодаря ви за милите думи!
-
Поздравявам те, Деска, за сладкото внушение, че голямата любов се храни от малките неща и ще бъде безсмъртна, ако и тях ги има до края на живота ни!💕🌹😃
-
Много хубава подкана, огънят трябва да се подстрекава. Идеята е много мило пресъздадена!
-
"Ще замръзнем, мила, в тая
топла и беззвездна стая.
Дай студентските палта!" /Димитър Методиев/.
Хубаво е, ДИС!:
"Ще вали? И какво? За чадър забрави -
да се скрием под твоето яке." -
Наде, Жоро, Юри, благодаря ви!
Юри, помагам - вода го до Венеция -
Хубаво е, Деа! Ама, помогни му и ти малко! 😀
-
Красиво...
Поздравявам те. -
Разкош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
