Очите ми очите ти познаха

В град с безизразни лица

Бяха някак вечно тъжни

Кой извзе им яркостта

Ръцете ми ръцете ти познаха

В свят с безброй тела

Бяха някак вечно свити

Кой изтръгна щедростта

Сърцето ми сърцето ти позна

А можеше нима да го подмине

Че някак вечно мрачно бе, изпълнено с тъга

Някой вече бе погубил любовта

Кой успя от тебе да направи

Най-красива и щастливата жена

После върху тебе да стовари

Тежкия урок на любовната цена

Прости, че късно те намерих

Прости, че ужасно закъснях

Прости, че даже те довърших

И след мен не вярваш в любовта