Твоята безбрежна доброта
приютила е безброй несретници.
Храниш ги с покой и тишина.
Завиваш ги със многоцветие.
Посипваш люляк в изморените им длани
и им разказваш вятър като приказка.
По звездните пътеки ги подканяш
да се разходят. А щурци им тананикат.
Под босите им ходила постилаш мъх,
а камъните стопляш в слънчево огнище.
Със влажния си морски дъх
ги къпеш и от болки ги пречистваш. ...