Твоята безбрежна доброта

приютила е безброй несретници.

Храниш ги с покой и тишина.

Завиваш ги със многоцветие.

Посипваш люляк в изморените им длани

и им разказваш вятър като приказка.

По звездните пътеки ги подканяш

да се разходят. А щурци им тананикат.

Под босите им ходила постилаш мъх,

а камъните стопляш в слънчево огнище.

Със влажния си морски дъх

ги къпеш и от болки ги пречистваш.

На слънчевото колело завърташ времето

и сменяш настроения, картини...

Изплиташ пъстри дрехи - топли и студени.

Ти винаги си многолика.

И красота им даваш. До насищане.

Но те все бързат

и не вдигат взор от своя път.

Потънали в невиждане.