Jul 15, 2009, 2:37 PM

Природен закон 

  Poetry
846 0 8

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.

 

И там, сред тълпата, лежа вече цяла година,
изтръпнах от сухите стъпки на хората зли.
Да, зная, в природата правило старо си има:
Сакати и слаби - убивайте...
                        
                                                          Бъдете добри!

© Георги Митренов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • разбирам те...
  • Божествена завист навярно посях и покълна,
    задето обичах те силно, по детски дори.

    ...а всъщност по дяволски някой във блатото тъмно
    ме дръпна и сякаш очите със тиня покри.

    Не виждах, а само сърцето обичаше страстно
    по ангелски чисто, пробито с любовна стрела
    и сякаш калта не по адски ме дърпаше властно
    и сякаш отново открих ....небеса..

  • Духовна сила и благородство трябват, за да се посвети стих на една отъпкана мисловна пътека -"сакати и слаби убивайте...Бъдете добри".
    Трогваш и завладяваш с искреност!
  • Много силен стих!
    С благодарност!
  • Прав си< Георги, имаш право да го отразиш. Уви, позволено ни е висчко...
  • хареса ми образността в това стихотворение!
    Поздравявам те!
  • Никодим, самосъжалението е човешко чувство
    и аз, като поет, имам право да го отразя.
    Хареса ми и твоята гледна точка!

    Белла!!! Имам чувството, че няма тъмноъгълник,
    в който да не можеш да внесеш светлина.

    Благодаря и на двамата, че прочетохте!!!
  • Ех, все присъди раздаваме,
    бездушие чуждо било
    и все така обвиняваме,
    съжаление да получим едно.

    Ту болни сме или пък сакати,
    току ни някой съжали,
    измисляме истории брадати,
    в очакване да грейнат нашите очи.

    А как? Ако не изгряваме,
    в очите чужди плам?
    Остава да се самосъжаляваме...
    а зад гърба си крием: "Как да взема без да дам?"
Random works
: ??:??