Потопи, свлачища, порои

се вихрят в грешния ни свят

поглъщат суетата ни с камари

градена от измамна благодат.

Земята се тресе от възмущение,

прогизнала от наште грехове

и чака разкаяние срещу опрощение

от болните ни грешни умове.

Окайваме се всички безутешно

изгубили строения рахат,

а никой не надникна вътре в себе си,

за да открие, че е станал единак.

Със устрем към лъжовно благоденствие

за себе си, а не за някой друг

си заработихме природно бедствие

и губим всичко изградено тук.