Гръм и мълнии. Градушка.
Граби небето хорския труд.
Градините глави навеждат,
не могат да опазят чудния си плод.
Природата отвръща
за сторения грях.
Палете и сечете-
горите стенат, дочувайки
доволния ни смях!
Бяхме, но дали ще бъдем?
Границата тънка
реже някой с пълна газ.
Грешки, грешки!
Гримирани спокойно спим,
а ни очаква гробно, страшно
осъзнаване,
че природата е винаги над нас!!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
като ни казва"Покрай сухото гори и суровото!"
Актуална творба и силна! Поздрав и лека нощ!