Като снежинки думите се гонят,
сияят бели в лепкавата кал
и вятърът си обуздава коня,
за моя стих премръзнал му е жал.
И всяка нощ безсъниците храни
душата ми. С любов замесен хляб.
Презряла свободите оковани...
Прогледнеш ли – завинаги си сляп,
за дребното, за пошлото, за кича
и ноти къташ. Шепа думи, смях...
И знаеш си, че някой те обича,
защото свят създаваш свой от тях. ...