Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета.
Още чувам гласа им в треви прегорели
и усещам в очите им късчета лято,
как предзимно се крие в сълзата на топло.
Дай ми малко отсрочка преди да покапят
от тъгата ми есенна няколко спомена
и се слеят в река, и потеглят нататък,
там, където в душата е само безвремие. ...