Недей загръща свойта самота,
годините напред са преброени.
И как жестоко стапя се пред нас
за щастие последно времето.
Недей извръща погледа встрани
отдалечавайки едно присъствие,
докоснал го със него се стопли
в сезон на ветрове пронизващи.
Когато залеза потъва във нощта
и лунна светлината те облива
със шепот мойта тръпнеща душа
безсънието твое ще приспива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up