Lirael (Кристина Илиева)
27 15
Aug 3, 2010, 4:10 PM

Пристанища 

  Poetry » Landscape
752 0 5

Пристанища

Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат.

И ти смутен, загледан в морето,
мълчаливо с твоя кораб се сбогуваш.
За стотен път потрепва ти сърцето.
знаеш - на тъгата ще слугуваш.

Тялом тук си, но духът ти волен скита
и наново преживява всеки спомен.
Защо морето, без да те попита,
сам остави те в света огромен...

Не знаеш ти кога ще се завърнеш.
Несигурен си. Сушата не ти е дом.
От моряк в какво ще се превърнеш?
Та нали вълните твоят са подслон.

Ще ти липсва песента на чайките,
корабните нощни пътешествия
и залезите - от ония, жарките...
Красотата тръгва си. Усещаш я.

Пристанищата винаги са същите.
Те знаят, че морето те оставя.
Не отбелязват твоето завръщане,
защото ще си идеш. То не те забравя.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??