( по фолклорни мотиви )
Приставам ти...
По-гола и от истина.
И по-прозрачна от очи детински.
Дойдох сама...
От рожба триж по-искана.
Копнеж потаен в сънища момински.
Помолих дъжд -
да навали в очите ми.
И ветровете - тялото да ваят.
Дъга стопих...
И шарени, косите ми
посоките към мене да чертаят.
Небе съших...
И дреха тънковезана
омаях в доба - тъмна и мълчана.
За тебе съм -
невеста ненагледана.
Зорица ясна с обич пожелана.
05.12.2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.