Пристигнах...
Там сред гората има малка поляна -
толкова дълго я търсих,
от лъчите на живота ми обляна.
Полегнах и кротко затворих очи.
Ти бе там, тихо приседнал до мен,
животът ни вече май не горчи,
аз и ти - далеч от житейския плен.
В очите ми скачат две игриви слънца.
Знам, обичаш да светят и от радост... и гняв...
пак сме онези пакостливи деца,
ти бе буен... аз дива. ...