Посветено
на Павел Матев
И ето, цялата съм в бяло…
Преселнико, ти тръгваш сам -
небето ти, кристално огледало,
над теб разстила бял воал.
А аз пристъпвам тиха, онемяла,
в нереален, чернобял контраст,
тъй както преди време ме покани
на този твой последен валс.
Ти уж си тръгваш, а остави
душа в безкрая разпилял - ...