ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет,
с лула тютюнец, грейнала по мрак, и мислите ми са добри и прости –
да спре край мене прашният пешак и да му стелна в собата за гости,
да се събудя утре призори – че друга радост, май? – не ми остана,
светът не чини даже пет пари, щом ден денѝ без обич! – жива рана,
пристъпвам в мокри пролетни треви, от синеви и тишини омаян,
дай, Боже, по вода да му върви! – на всекиго, поел на път в Безкрая,