Присъда

Jul 17, 2007, 11:54 PM

Poetry

800 0 1

Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега?
В чия килия заключена стоя?
Нима е твоя... кажи ми, любов!
Ти не ми даде нищо... ни усмивка, ни щастие...
Дари ме само със самота до живот!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Aneta_kz (Анета)

2007-07-18T11:40:43+03:00

Не Марги. Това не е килията на любовта, а твоята собственна. Ако излезеш от нея, ще срещнеш истинската любов!
Поздрави за тъжния но хубав стих!

Присъда

Свързани произведения

Comments

Random works