Горящото сърце на обществото
върху теб изсипа черните си сажди,
в опита си сам да ги изтриеш,
грозно се размазват по лицето.
Раздухан вятърът от хули,
размива оловно-тежкия ти смисъл,
изгубваш цялата си същност,
протрит парцал, безпомощно се вееш.
Кух морал от наранени интереси
те пързаля по клиширан парапет,
иска да си много ниско долу,
защото няма капацитет. ...