Jul 29, 2012, 9:11 PM

Присърце 

  Poetry
746 0 4
Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична,
в стаята със слаба светлина - умислена и носталгична.
Посядам кротко край леглото, сбрало емоции и страсти,
запустяло тъжно в черно-белите, но наши си контрасти.
Присърце отново - поемам пътя към миналото,
пустотата сякаш не ме изгаря вече толкоз силно.
Свикнах някак бързо, присърце с изстиналото,
да се боря вече, присърце, се оказа непосилно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Белисима All rights reserved.

Random works
: ??:??