чакам те
както жадна пустиня
капчица дъжд
както свенливо кокиче
ласката на слънчев лъч
както вълна уморена
жадуван бряг
без теб
всеки звук
с тътен глух прорязва тишината
и замира в кухото
без стон
но с глас обгърнеш ли ме
ставам бездиханна
в мен
започва птиче да трепти
в унес чувствам
как в дланите ти гълъби гнездят
и литнат ли
към ярка светлина
на крилете си ме носят
а видя ли очите ти
кадифена топлина
цяла ме облива
в тях се давя
да плувам не мога
но и за помощ
не моля
© Ласка Александрова All rights reserved.
А ако е постоянно до теб как ще раждаш такива бисери?