Падаха убити дните...
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не...
Исках лост... със краен минимум...
Носещ се сънливо в дните ми...
И с рицарски бели доспехи...
С през сълзи смях в очи и устни...
И с вярност, притежавана...
Вече преполових живота си...
Без обвиняващ показалец... ...