Притча

Oct 10, 2015, 10:04 AM

Poetry » Phylosophy

320 0 5

Притча*

В една гора от приказна реалност

живял самотен като Ветровете

един Мъдрец, отшелник там отдавна-

и другарувал с птиците и зверовете...

Във пещера застлал си бил постеля

от мъх, от клони, от треви и шуми,

а там лежали и зверчета смело

и той разбирал се със тях без думи...

... Но зла беда налегнала гората,

че гневно Слънце изгорило всичко

и свършили водата и храната:

и за човеци, зверове, и птички...

Изпосталял Мъдрецът в пещерата

угасвал бавно в пълна изнемога-

събрали се животните в гората

и дружно те решили да помогнат...

И всички от последните запаси

за стареца донасяли по нещо:

храна, или водица да разкваси

той гърлото си сухо и горещо...

... Встрани смутено Зайчето стояло,

но другите щом там се разотишли-

събрало съчки огън да напали

подтиквано от неразбрани мисли

и разгорял се огън като чудо

с подухналия Вятър в надпревара,

и пламъците си въртял той лудо,

а щом дървата станали на жара

и Зайчето прошепнало тогава:

„Понеже Старче те обичам много,

а нямам нищо- себе си ти давам...”-

и скочило в разжареният огън...

Коста Качев

* това е една будистка притча,

която някога ми разказа капитана

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Izumrudkata (Катя)

2015-10-10T23:05:42+03:00

Хареса ми!Поздравления!
voda (Елица Ангелова)

2015-10-10T17:27:48+03:00

Пред саможертвата на зайчето - поклон!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2015-10-10T16:17:12+03:00

Хубава притча, разказана в стих с майсторство и сърце! Благодаря!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-10T12:20:04+03:00

Ехе, финалът ме разби!
Много хубава притча. Истинската обич води до саможертва.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-10-10T10:54:29+03:00

Доброто, себе-дайно Зайче...!!!
... Встрани смутено Зайчето стояло,
но другите щом там се разотишли -
събрало съчки огън да напали
подтиквано от неразбрани мисли...!!!