Jan 24, 2009, 11:32 AM  

Притча - 1 

  Poetry » Other
509 0 2

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.

В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.

Знам със сигурност само, че аз ще те водя - 
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти.
Само някои криви ходове съм научила, Боже,
кой би казал, вървейки напред,
към какво се все стремим.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??