Захвърлена лежеше във праха край пътя
една невероятно грозна истина.
Заплюваха я със презрение - да я пропъдят,
но тя се плезеше нахално и се чистеше.
За да прикрият язвите по голата ù плът,
да не смутят със тях очите на децата,
решиха в дреха от коприна да я облекат,
говорейки ù за покорството в душата.
Един добър човек я съжали
и нарисува с грим върху лицето ù усмивка,
косите ù със рози украси,
но истината се разплака и развика. ...