Огромен дъб надраснал вековете
(опиянен във свойта висота)
в подножието си съгледа цвете,
и заплени го тази красота...
Забравил бе какво е пъстротата
на цветовете в нежната дъга,
и аромата дивен на цветята -
Замисли се над своята съдба.
Да, той изпрати толкова столетия
в съзерцаване на собственото аз,
но бе пропуснал да усети, клетия,
магията на тихичкия глас ...