Чинарът до чаршията замлъкна.
Короната му – тежка като злато –
загуби тъмножълтата си плътност,
а корените стиснаха земята.
Чинарът не разказа свойта тайна.
Небето му го гледаше сърдито,
но всяка тайна,
както всяка крайност,
се спуска от главата към петите.
И бързо завладява световете.
Напълва ги със собствен анархизъм.
Разкъсва ти на късчета небето ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up