ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!...
Ех, Живот непоправим – рана, незарасла в мене,
сякаш двама с теб делим път през мътните ми вени...
Аз куража ти наум все подкрепям с равен ритъм...
Някой ден, без много шум, неподготвен ще те питам:
Тъжен ли ще си без мен, ако сам те изоставя?...
Със надежда в мен роден, сбъркал си ме с богоравен...
Как ли ще те утеша в раздвоеното ни цяло ...