Във моята прегръдка
мъжка
притихна,
свела на гърди глава
ухаеща на обич
и желание
със свойта дивна
красота.
Облякох те
във моите целувки
и мойта нежност
ти дарих,
с венче от радост
те закичих
и стих с любов
ти посветих.
Притихнала си
в моята прегръдка,
а аз до теб
щастливо
думи две мълвя.
Обичаш ме!
Сърцето вместо мен
разказва,
че ставали са
вече чудеса.
© Христо Костов All rights reserved.