ruba (Руми Бакърджиева)
316 1557
May 29, 2015, 7:06 PM

Притихнах 

  Poetry » Other
454 0 6

Разсипа се остатъкът докрая -

последните трохици суета!

Отвя ги вятърът и не остави

дори и спомен.

Всичко отлетя!

И аз приседнах.

Сведох се.

Притихнах.

Не можех нито миг да продължа

към онзи смисъл,

който е поникнал

така високо,

с профил на звезда...

Към него тичах толкова години,

че пропилявах малките неща,

и истини,

с които се разминах,

приятели

и техните лица...

Но няма ненаказваща обида -

дори след прошка

дебне и руши!

 

Приседнах тук,

преди да се повдигна

след суетата

с привкус на лъжи...

 

Разсипа се остатъкът докрая!

 

И вярата ще дойде

да гради!

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Антон и Дани! Радвам се, че споделихте!
  • Благодаря ви, че споделихте този стих с мен!
  • Години наред се кланяхме на символите на суетата.Да, няма не наказана обида, но не е толкова страшно, когато всичко е било неосъзнато.
    След прошката следва изграждане.А вярата - щом си
    я повикала вече, ще ти проправи пътя към истината.Бъди благословена!
  • Дааа... Дъното е едно добро начало...Много ми хареса творбата ти, поздравления и от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Но няма ненаказваща обида - дори след прошка дебне и руши!...
    след суетата с привкус на лъжи...
    Разсипа се остатъкът докрая!
    И вярата ще дойде да гради!"

    Изключително точни, сентенциално изречени наблюдения!
    Поздравявам те, Руба!
Random works
: ??:??