Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.
Сцената притихва в проста истина.
Отдъхва си от оцветените нелепия.
Заваля... и сухият гръбнак на времето
потръпва с капките любовно.
Сбогувам се и даже не поглеждам
плувналите в пот неискани желания.
А месеците в потници и с джапанки
вървят и не мърморят - захладня им. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up