Привидно гледаш ме в очите
                    и още повече боли.
                    Защо повярвах на лъжите?
                    Защо не виждах, че през мене гледаш ти?

                    Привидно мислиш ти за мене,
                    ласкаеш ме, ах, как сърцето ми кърви...
                    Защото зная твойто тежко бреме,
                    по цели нощи пак за нея мислиш ти.

                     
                    Привидно нежности изричаш,
                    но вече зная - ти не ме обичаш!
                    Това е истината, не отричай...
                    Недей се крий от мен, недей, не тичай...

                    
                    А казват: "Времето лекува",
                    заблуда е това, ще кажа Аз.
                    То само болката със плаща си забулва,
                    стена огромна построява между нас.

                    И зная, щом след времв аз те срещна,
                    сърцето ми ще затупти отново.
                    И пак ще пламнат страстите горещи,
                    но пак ще трябва да ти кажа
                                                                       СБОГОМ.