Appalling (Стела Христова)
16 5
Dec 10, 2007, 9:27 AM

Привилегировано 

  Poetry » Other
726 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Не може силно да боли,
когато рана в тебе не кърви.
Не може да си толкоз сам,
когато си обичан и желан.
Не може в тебе да е нощ,
да си най-добър или най-лош.
Привилегия е да твърдиш,
че светът е зъл и затова страниш.
Привилегировано си най-изстрадал, най-отхвърлен, най-изтерзан
дори най-най ще има малко срам.
От любовта забравен, от съдбата подценен,
на мъка и тъга "ГОРКИЯТ" пак е в плен.
Нещастният поет във тъмнина стои.
Трескаво ръката ред след ред реди.
С чувствено оголена за света душа,
ранима и без рани, зная, че е тя.
И без удари пак падаш,
без кръв, ти пак кървиш.
За Бога, опомни се -
ти боксуваш, не вървиш.

© Стела Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??