Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.
Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години."
"Не искам да те виждам" каза тя
а по пода капеха горчиви сълзи.
"Защо дойде тогава?
защо човъркаш в стари рани...?"
"Не знам защо съм тук,
може би, защото още те
обичам."
(Обичайте се хора ... животът е една искра във вечният огън на забравата)
© Христо Манчев All rights reserved.