Привързаността боли
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали,
мечтаем за добро и за любов.
Съдбата ниже своя огърлица
с мънистата наречени живот.
Подрежда майсторски ивица след ивица,
реди ги в своя схема бод до бод.
Привързва ни към място и към време,
към дом, към корени и към човек.
Изплита ни товар, изплита бреме,
така калява в пътя ни нелек.
Наниже камък лунен от всемира,
друг път с усмивка сложи маргарит.
Веднъж, дваж - ситен пясък в раковина,
а после тежък къс от сив гранит.
Тъй здрава е копринената нишка,
издържа всяка тежест, всеки низ.
И щом поиска ти се да избягаш,
затяга възел, праща ведър бриз.
Привързаност - неистово страдание,
човърка в съвест, рови в люти рани.
С копринената нишка те е вързала
и минало - добро и лошо, брани…
Копринената нишка на привързване
усукана от онзи миг рожден.
държи те здраво, стиска до задъхване,
подсмихва се, припява тоз рефрен:
На нишка от коприна си обречен
и в ложето й трябва да се върнеш.
Забравяш всеки порив, зов сърдечен,
дори в душата вътре да замръзнеш…
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чета те редовно. Малко ме е страх да коментирам поезия.
Развълнувах се истински от обвиненията в плегиатство в '' Танцувай с живота пораснало момиче ''. И тези стихове ми харесаха, така е .''..съдбата ниже своя огърлица...'' Успех в поезията. -
Тони, благодаря, че отново се спря при мен, за да ме подкрепиш и окрилиш!Младене, благодаря за отделеното време, за чудесния изчерпателен коментар! Почувствал си, разпознал си!
Скити, усещаме я, миличка! Благодаря за подкрепата!
Здрави, усмихнати и вдъхновени бъдете! -
Тази копринена нишка е метафора на съдбата, която -
"Изплита ни товар, изплита бреме,
така калява в пътя ни нелек."
Но има и моменти на щастие, има от всичко -
"Наниже камък лунен от всемира,
друг път с усмивка сложи маргарит.
Веднъж, дваж - ситен пясък в раковина,
а после тежък къс от сив гранит."
Това е земния ни път.
Поздравления, Злати! -
Поздравление, Ромашка! Прекрасен стих! Има идея интерпретираща древните индийски учения, в частност - будизма. Тази идея е реализирана брилянтно и цялостно и завършва с елегантен финал. Освен тази "копринена нишка" на привързаността, която ни води до страдания и препятства освобождаването ни от тях чрез нирвана /угасване на страстите/, се спазва и т.нар. апариграха - неприемане на дарове. Интересното е, че душата ни също е привързана с тънка "сребърна" нишка към тялото /нещо като втора пъпна връв/. Наричат я Соломоновата нишка. Това й позволява да се скита нощем извън тялото и после да се завръща в него. При смъртта тази нишка се скъсва и душата не може вече да се завърне в тялото.
-
Тази копринена нишка не я виждаме, но усещаме всеки пристягащ възел!
Хубаво е, Злати! Истинско!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за чудесния коментар и за подкрепата!