В очите ти виждам как свети искра,
обикнала него – човек и душа.
И чуваш как бият сърцата в едно,
усещам, за нея е време дошло.
Но стига, достатъчно вече в сянка живя,
излез и приятел бъди, а не просто тя.
Приятел, какъвто е той една стотна бъди
и ще бъдеш приятел от моите мечти.
Прощавай, приятел сега ти не си,
приятел е дума, от която страдаш, боли,
за приятел се радваш, милееш,
с приятел не си жив, а живееш. ...