може би доскоро непознат,
когото чувстваш
по-близък от брат,
който заедно със теб гори
и в злото, и в доброто.
И ти му вярваш,
вярваш му, защото
когато си във нужда -
той е там.
Разбира се - и ти си всеотдаен,
никога не го оставяш сам.
Това е приятелят.
Но за него също знам,
че има и друга алтернатива:
приятелите ти,
дори да са край теб -
приятелството си отива!
Тогава приятелят е
бъдещ твой познат,
дори не е и близък
и далеч не ти е брат,
с когото официално
си кимвате за "добър ден"...
После отминавате
със поглед отегчен.
Приятелството ви остава спомен,
потънал някъде
на дъното на паметта,
наравно с хиляди други неща...
Едно е може би различно -
че някак странно демонично
от този спомен
лекичко нагарча.
Но това не те кара да плачеш...
© Люска Петрова All rights reserved.
че някак странно демонично
от този спомен
лекичко нагарча.
И понякога плачем... или не... Поздрави, Люси!