Приятел
Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне
някой от сърце да попита
"как си, добре ли си, мила",
а не да е с мене от скука.
Зрънце любов ще ми стигне
да посея светлина във душата.
В дланите обич ще никне,
приятелска щом е ръката.
Даже и мисъл ми стига
някой за мен да се сети.
Сто пъти повече мога
аз да му давам от себе си...
Изворна става водата,
подадена с лека ръка,
благодатна потича в душата
всяка една доброта.
Искам приятел, но верен.
Който не ще предаде
за някакви жалки интриги
доверчивото мое сърце.
Сърце за сърце да заменя,
а не за изгода добра.
Ако такъв не намеря...
по-добре ще съм да съм сама.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Най-ценното - животът! Но какво е без приятелско истинско рамо!
-
Искрено, чисто и затрогващо!
Да бъде!
Поздрави Джейни! -
Копнежно! Искрено. Затрогващо.
Да бъде, Джейни!
-
!!!
Много на време ми идва този стих!Понякога трудно се намират приятели!А разочарованието е страшно!
Много ми хареса! -
Имаааааааааааш си!
Аз!!! -
Сърце за сърце се заменя, Джейни! Поздрави и сбъдване!
-
Истинско е, благодаря ти
-
Поздрави, Джейни! Много силно звучи стихът ти!
-
Радвам се че си имам колежка в сеитбите! За отглеждането съм сигурен че знаеш как става! А, щях да забравя-давай адрезата и рамо ще имаш къде да си поревеш-женен съм, няма страшно! Зем.
-
Страшно силно ме докосна стиха ти, Джейни*!
-
"Зрънце любов ще ми стигне
да посея светлина във душата."
БРАВО!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
питам от чисто сърце!
Гнездо във тебе е свила
доброта. Подавам ръце!